DiS - Музика (текст) (2018)

За всички, които се будят със нея,
за всички, които танцуват със нея,
за всички, които говорят, комуникират
и общуват със нея,
за всички, които са заедно със нея всеки ден,
за всички, които знаят какво значи думата
Му-зи-ка, Деньо и Сенсей.

Всяка тишина носи тъга,
надеждата за слънчеви лъчи
е като семе под снега,
само музиката преминава
през гъстата мъгла,
щастието ми кърпи
със конец и със игла.
И има смисъл,
и винаги си струва,
носи радост на човек,
ако със сърце я чува,
тя дава въздух,
дава и небе,
тя, тя, дава сили,
дава смисъл, дава и криле.

И да летя високо с нея всеки път желая,
на деня ми от началото да е до края,
съкровището, към което всеки ден копая,
тя е тайната, която искам аз да разгадая,
звуци, на живота ми дават смисъл,
дават смисъл и на текстовете, ‘дето съм писал,
звуци, те събуждат в мене всяко чувство,
те са моят въздух, мойта кръв и моето изкуство.

С теб съм роден,
с теб бих живял,
с теб някой ден,
с теб бих умрял,
музика, музика...

Като птица летя над това, което съм създал
и сигнал съм дал за бийтов сериал,
и газя в кал, и стъпвам като крал,
не че много съм живял, но уча се от всеки фал,
музиката не е играчка, но със нея съм играл,
мисълта ми щом бачка, аз ръка съм и подал,
към нови светове тя за мене е портал
и точно с нея казвам това, което съм видял.

Из красив речитатив плувам,
вместо да вървя по път бодлив,
и когато след всеки взрив чувам
да ми вика „ей, ти пак си жив!”
Всяка нотка, всеки звук,
всяка песен гледам да съм тук
и на изток, и на запад,
и на север, и на юг,
луд съм,
но тя обръща живота във сън
и знам, че гледа към мен
сякаш единствен съм.

С теб съм роден,
с теб бих живял,
с теб някой ден,
с теб бих умрял.
Музика, музика...

Пари лицето ми,
бие сърцето ми,
грее лицето ми,
пляскат ръцете ни
в ?????? заплетени
дават ми щастие,
първо причастие,
името власт ти е,
за да съм аз,
ти имаш главно участие.

И светът не спира да се върти,
и нови врати, времето отваря
и чака за нови следи,
но нали, трябва да пече, вместо да вали,
по-добре усмихнати, отколкото сълзи.

И да летя високо с нея всеки път желая,
на деня ми от началото да е до края,
съкровището, към което всеки ден копая,
тя е тайната, която искам аз да разгадая.

Из красив речитатив плувам,
вместо да вървя по път бодлив,
и когато след всеки взрив чувам
да ми вика „ей, ти пак си жив!”

С теб съм роден,
музика, музика
с теб бих живял,
музика, музика
с теб някой ден,
музика, музика
с теб бих умрял,
музика, музика...