Принцът и просякът

Днес, прибирайки се пеш, срещнах приятел, с когото сме израснали заедно - играли сме футбол, баскетбол, посещавали сме компютърни клубове и така нататък. 

Когато ме видя се усмихна и ме поздрави като аз разбира се отвърнах на приятелския му жест и тръгнахме заедно, тъй като живеем в една посока.  Беше облечен нормално - къси панталони и риза.

Коментирахме образованието в Благоевград, трудностите при намиране на работа, жените,  житейските проблеми. Тъкмо стигнахме мястото, където предполагах, че ще се разделим и се случи нещо неочаквано за мен - той се спря пред един варел, погледна какво има в него и започна да рови. Намери някаква обикновена вафла и я сложи в черна полиетиленова торбичка, която извади от джоба си. Крайно учуден го попитах защо бръкна във варела, а той ми обясни, че семейството му е в тежко финансово положение и в момента нямат средства дори за храна. Обясни ми, че от няколко месеца всеки ден ходи в бюрото по труда и в частни агенции, за да търси работа, но уви - нямало работни места.

На фона на обясненията му се почувствах изключително неудобно, държейки в ръката си устройство, струващо почти 4 минимални работни заплати. Да, аз не бях виновен за това, че е изпаднал в тежко положение, но все пак ми стана неприятно.  Почувствах се като принц, защото спрямо това, което той имаше, аз имах много. Но чувството не беше приятно.

Тази гледка трябва да се види от държавник на високо ниво. Тя илюстрира какво се случва с младите хора в България - голяма част от тях напускат родината ,а тези, които остават, са принудени да се борят със зъби и нокти, за да могат да живеят не нормално, а поносимо. На тези, които не им достигнат силите, тежко им. Убедих се, че държавата България не е майка, а мащеха. Това трябва да се промени!